Както се казва
Шми едвам ме нави да участвам в предизвикателството.:))
Толкова увлекателно е споделила вдъхновението си, че не можах да устоя на желанието да ви покажа един скъп за мен спомен.
Той е свързан с моята баба Мария. Като дете тайничко съжалявах, че не са ме кръстили на нея, въпреки че името, което нося е пълно с история и си го харесвам.
Баба Миче беше един съвсем обикновен човек, не мога да ви разкажа някоя необичайна или героична нейна постъпка, нито пък е градила страхотна кариера... Но като си помисля за нея, сякаш ме заливат вълни от любов. Толкова много обичаше нас, внуците си, толкова много ни е прегръщала, чела е приказки. Като затворя очи все още мога да чуя монотонния и глас.
Не знам как да ви опиша топлотата,която носи мисълта за нея, сякаш още е тук и ме прегръща.
Но знам, че името Мария не би ме направило по-близка с нея , тя вече е направила така, че да нося една Мария в сърцето си.
. Картичката енадписана от баба ми по повод имения ден на дядо ми (още не са били женени по това време) и от нея сякаш струи любов. Първоначалната асоциация ми беше за птици,кацнали на клонче и потънали в нежност, но нямам такъв печат... Така, че ето какво беше следващото като замисъл:
АТС
Нежността, обичта имат много образи, много нюанси. А природата е събрала толкова много красота в крехките и изящни пеперудени криле. И преди да ахнете колко съм добра с течните перли, ще уточня, че пеперудата ми е подарък от
kenli :) Поздравете я нея.
Това е гръбчето. Надписът е правен с любимият ми напоследък шрифт Zeferino Two.
Включвам АТС-то в
КПФ 167 "Третия рафт, в ляво - голямата кутия"