Eli's place на две годинки

Днес ще ви поканя на една скромна почерпка по случай втората годинка на блога ми.
Това е наистина моето местенце на релакс и приятни емоции и се радвам, че вие сте част от всичко това.
За да участвате в почерпката просто оставете коментар под публикацията до 10.06. След това с помощта на Random Generator-а ще изтегля нечий номер ( ще се постарая да е скоро след 10-ти).

Ето какво включва почерпката:
20 листчета дизайнерска хартия 6Х6
Pigment Ink Artiste на Docrafts - черно
Clear Stamp Fizzy Moon
13 бр. метални висулки
4 бр. дървени ключета
1 пак. капчици роса с форма на диамант
панделки, дантелка ( забравих да ги снимам, така че впоследствие ще добавя още една снимка)

От кутията в шкафа

Както се казва Шми едвам ме нави да участвам в предизвикателството.:))
   Толкова увлекателно е споделила вдъхновението си, че не можах да устоя на желанието  да ви покажа един скъп за мен спомен.

 Той е свързан с моята баба Мария. Като дете тайничко  съжалявах, че не са ме кръстили на нея, въпреки че името, което нося е пълно с история и си го харесвам.
Баба Миче беше един съвсем обикновен човек, не мога да ви разкажа някоя необичайна или героична нейна постъпка, нито пък е  градила страхотна кариера... Но като си помисля за нея, сякаш ме заливат вълни от любов. Толкова много обичаше нас, внуците си, толкова много ни е прегръщала, чела е приказки. Като затворя очи все още мога да чуя  монотонния и глас.
 Не знам как да ви опиша топлотата,която носи мисълта за нея, сякаш още е тук и ме прегръща.
 Но знам, че името Мария не би ме направило по-близка с нея , тя  вече е направила така, че да нося една Мария в сърцето си.
  . Картичката енадписана от баба ми по повод имения ден на дядо ми (още не са били  женени по това време) и от нея сякаш струи любов. Първоначалната асоциация ми беше за птици,кацнали на клонче и потънали в нежност, но нямам такъв печат... Така, че ето какво беше следващото като замисъл:
АТС

 

    Нежността, обичта имат много образи, много нюанси. А природата е събрала толкова много красота в крехките и изящни пеперудени криле. И преди да ахнете колко съм добра с течните перли, ще уточня, че пеперудата ми е подарък от  kenli  :) Поздравете я  нея.                                                                    

Това е гръбчето. Надписът е правен с любимият ми напоследък шрифт Zeferino Two.

Включвам АТС-то в КПФ 167 "Третия рафт, в ляво - голямата кутия"

Любовта е химия

   Любовта е химия. Доказателство за това е фактът, че и фармацевтите попадат в плен на магията и. Дори решават да се оженят.
   Тази картичка  беше замислена по съвсем друг начин, но концепцията беше сменена изцяло и то само заради пожеланието. Много съм горда, защото съм го мислила аз ( скромност, скромност...).
  Той, надписът, си е съвсем за конкретното събитие, и поради тази причина реших да е като ...

                                                                рецепта.

  Един разговор с моята невероятно умна и забавна приятелка Ани доведе до тематично украсената картичка.( Благодаря, Аничка, че си това, което си.ххххх)

Сватбата е в шампанско и лилаво, ама този перлен картон вярно трудно се снима... Картичката отново е с плик, който скрива основното, а то е ето това:

Откривате ли прилика с чашата и змията? :)

Пожелавам щастие на младоженците,много радост на техните родители и съвсем скоро домът им да се напълни с бебешки смях, а химията винаги да присъства в живота им.

Сватба в бяло и червено

Днес ще ви покажа една сватбена картичка.
Досега не бях правила нищо сватбено, така че това е дебютът ми в тази област. Даже не съм се заглеждала по картичките на другите картичкоправещи, но..дойде денят на предизвикателството. Поръчка на сватбена картичка. Ха, сега! Моите първи реакции винаги са:" Ааа, не, няма да мога/ няма да стане" или нещо от сорта. Само че поръчителката е моята приятелка с котките и е свикнала да и противоречат, а тя да не приема "не" като възможен окончателен отговор. :) И ето ме мен - обещала картичка, даже не една ,а две, но за другата - друг път, без никаква представа откъде да започна. Е, откъде, откъде - от невероятните Картичкофеи във Фейсбук, разбира се. И така, получила помощ от приятел/и, въоръжена със снимков материал , се спрях на тази идея

Ин и Ян, червено и бяло, много любов на двама души, решили да слеят живота си в едно общо начало.
Ще ви спестя лутанията, докато се спра на последен вариант как да изглежда сърцето, и направо ще ви покажа моята интерпретация. Дано да ви хареса :)

И още нещо, днес е специален ден, затова ви казвам Честито Възкресение ето така:

Само да допълня, че влючвам картичката в предизвикателството на SweetStamps Blog:

Challenge #115 White on White + 1 Color

Една кутия щастие :)

Както вече каза Ани, така една наша виртуална приятелка озаглави свията статия. Шми, за нас беше истинско приключение да направим тази обща изненада. Ем, беше страхотна в организацията(кутията е много красива), Какичка се включи активно с даването на идеи и в реализирането им,а за нас устана тази страхотна емоция. И моето АТС е първото и единственото засега , направено специално за теб.
  Бъди много щастлива!

И аз си позволих да взема наготово снимката на моето АТС :)

За Котките и техните стопани

Обичате ли котки?

Аз - не.
Не им харесвам това, че имат навика да ме гледат отвисоко, че са независими.
Не разчитат на моята обич - чудесно си се справят и без нея.
Обаче обичат  стола ми, любимата ми блуза, обичат да лягат върху дъвката ми и винаги са готови да покажат нокти срещу моята проява на нежност.
   Но има хора, които са готови да се изправят срещу своенравните животни, намират начин да им влязат под кожата ( козината) и общуват с лекота с тях.
Възхищавам се на такива хора, защото те притежават сила на характера, за каквато аз мога само да си мечтая.
  Това е моят подарък за една котеукротителка. Разбирайте го в буквалния смисъл на думата, защото в момента отглежда ( доброволно!?!) коте-тинейджър и коте в критическа и хич не и е лесно :))

Тук е котето-тинейджър. ( с невинен поглед " кой, аз ли?")

А това е другата котка, с натрупан житейски опит, неконтролируема като тинейджър :)

   Ако след всичко това някой се осмели да си вземе коте, препоръчвам малко литература на тази тема:

За Кали и нейната Червенокоска

  Сред картичкоправещите едва ли има някоя, която да не е прекарвала часове в съзерцание на красотите на Кали. Картичките и са изящни, цветни, вдъхновени и вдъхновяващи.
  Едно от нещата, което много харесвам в блога и , това е местенцето с уроци. Кали,благодаря ти за споделеният опит - уроците,които ни даваш за много ценни, защото са ни спестили много часове в блъскане и експериментиране и така ,лично при мен правенето на картичка се свежда до 2-3 дни,а не цяла седмица да речем :))

  Опитала съм се да спазя повечето от условията на Червенокоска, едно от които е много елементи за украса. При мен са: копче, висулка, цветя, брадс,капчици роса и перлички.
  От вътрешната страна на картичката също съм се постарала. Там сложих малко копие на печата, нещо което Вили сподели преди време в нейния блог.

И тъй като днес прочетох в нейния блог за символиката на цветовете, ще ви кажа какво е моето послание ( неволно ) към Кали.
   Кали,пожелавам ти все така леко да се носиш на крилете на вдъхновението, пожелавам ти много блогогодинки и хиляди картички, изпълнени с духовност и изтънченост, които да ни действат  освежаващо. Честит празник!